Дневниците на Разкази за Саня

Дневниците на Разкази за Саня

Дневниците на Разкази за Саня

Blog Article

Христо влезе тихо и Саня беше след него. Не искаха да ги стреснат.

Почувствах се като най-големия идиот. Започнах да се обяснявам, да се опитвам да замажа.

Една вечер от парчето кожа той скроил ботуши и си казал: „Ще легна да спя, а сутринта ще стана по-рано и ще ушия ботушите“. Така и […]

- Бабо Саня, това беше най-якото преживяване, което сме имали! Ще го помним цял живот. Благодаря! – каза Мартин.

Той се чувствал съвършено щастлив и всяка вечер преди лягане си пеел песничка: Носо-носо-носо-роги Всичко ядат по пътя си И не мислят за това Какво се случва в […]

Тръгнахме ние, отначало кротко, в спокойно темпо, видя ме тя, че съм ок и каза:

В хода на историята героите преодоляват различни предизвикателства – борят се за прехраната си, сблъскват се с природните стихии, опитват се да надделеят над несправедливостта и изкушенията и по този начин се променят и израстват духовно.

гърба си, обърна се с ряз, стисна зъби, с все сили удари ръце в гърдите му и го бутна.

- Какво правиш тук, бабо?! Не трябваше ли да се прибереш утре? – попита много смутен Христо.

оголваше бялата си усмивка и пак туряше желязото в жарта.

Разнообразни аудио приказки от близо и далеч ви очакват в приложението ПРИКАЗКИТЕ!

Още от Книги "Митко и омагьосаната пещера" - дъхава история за неунищожимо приятелство с аромат на лукчета

Следващите два дни, всичко продължи по старо му – аз ходех да си работим по обекта с бай Данчо, Ели заедно с майка ѝ и баба ми изчистваха и подготвяха за зазимяване двора, прибираха цветята, подреждаха мазето, вечер хапвахме заедно, всеки по стаята си, през деня доста малко контакт и разговор имахме с Ели и си мислех, че явно сме приключили. Все пак, гледам на закритата тераса има простор и едни готини сутиени Разкази за Саня и бикини прострени, един тесни клинчета за езда, абе много секси, но си трая, все пак говорихме нещо. В последния ден, обаче, вече нямаше много за работа и Ели ненадейно пак ми предложи да ходим да пояздим – качих се пак до стаята, в раницата имах още презервативи, взех един в джоба и тръгнах (този път вече нямаше да се правя на идиот с портфейла). Тръгнахме леко, поговорихме си конкретно за езда. Ели каза:

Преди време и четох яко мръсни чатове в телефона, така че от първо лице знам, че и на тези години някой са големи мръсници.

Report this page